кожа по време на менопауза

Време за четене: минути

Атрофия на кожа и лигавици при менопауза е тема, която определено заслужава внимание. В следващите редове ще я разнищим внимателно. Продължавайте да четете, за да научите всичко, което е добре да знаете!

В статията ще прочетете:

Атрофия на кожа и лигавици при менопауза – невидима промяна, видими резултати

Започваме с уточнението, че подобно на менструацията, менопаузата е напълно естествен биологичен процес, към който трябва да се подхожда позитивно. Това обаче често е истинско предизвикателство. Особено като се има предвид, че тялото и психиката са подложени на дефицит на естроген и се нуждаят от време, за да се адаптират към промените.

Една от тези промени е свързана с атрофията на кожата и лигавиците. Тя става бавно и почти невидимо, но последиците са явни:

  • кожата повяхва и губи своята еластичност и свежест; изтънява, изсушава се и става по-уязвима към нараняване
  • тенът е неравномерен
  • появяват се бръчки, стрии, целулит
  • чувствителността към ултравиолетови (UV) лъчи значително се повишава
  • възникват проблеми, които се отразяват на сексуалността (аноргазмия, ниско либидо, вагинална сухота, вагинална атрофия)
  • зачестяват влагалищните и уринарните инфекции

Често срещани проблеми при жени в менопауза в резултат на кожна атрофия

Влиянието на менопаузата върху състоянието на женската кожа е по-осезаемо, отколкото би могло да се предполага. И обяснението е просто – естрогенният дефицит е причина за редица трайни изменения в кожната физиология. Не би могло и да е иначе. Все пак естрогените са пряко свързани с вида и състоянието на кожата.

Припомняме, че те:

  • регулират синтеза на себум
  • регулират производството на колаген (важен компонент за здравината и еластичността на кожата)
  • контролират образуването и поддържането на кожните капиляри, а оттам и кръвообращението в отделните кожни слоеве

Себумът е вещество, секретирано от мастните жлези, за да поддържа бариерната функция на кожата. Той предпазва от вреди, причинени от външни фактори. Предотвратява кожната дехидратация, способства за кожната еластичност, поддържа баланса на кожната микробиота.

При ниски нива на естроген кожата е склонна към дехидратация. Фактори, които допълнително допринасят за трансепидермалната загуба на вода през менопаузата, са неблагоприятните външни условия (студ, вятър, замърсяване, UV лъчи). И още – стресът и умората, агресивните козметични продукти, тютюнът и алкохолът, някои медикаменти като например такива срещу акне и холестерол.

Кожните проблеми не свършват дотук. Поради намалените нива на естроген в менопаузалния период по бедрата и ханша се появяват стрии и целулит. Тези кожни несъвършенства подкопават увереността и самочувствието на дамите и ги карат да не се чувстват добре в кожата си.

Тънката кожа допълнително усилва дискомфорта при менопаузалните жени. Тя е по-податлива на възрастови промени и увреждане от стресови фактори на околната среда като дразнители, алергени и микроби. И накрая, но не и по важност – такава кожа е по-уязвима към слънчеви изгаряния и алергии.

Атрофия на кожа и лигавици при менопауза – акцентът в темата са проблемите, които оказват въздействие върху интимните взаимоотношения

Ниското либидо (означавано с термина „хипоактивно нарушение на сексуалното желание“), е най-честата форма на сексуално нарушение сред менопаузалните жени. Характеризира се с отсъстващо или слабо желание за сексуална активност, което причинява дистрес. Проявява се с липса на интерес към сексуални действия, включително мастурбация. А също и с дефицит (или отсъствие) на сексуални фантазии/мисли.

Спадът в либидото се приема за нещо нормално при жените на и над средна възраст, тъй като е следствие от физиологични процеси, които нормално съпътстват стареенето – естрогенен дефицит и свързаните с него вагинални промени.

Пониженото производство на естроген е причина за намаляване на секретите, овлажняващи влагалището (вагината). Резултатът е свиване, изсушаване и загуба на еластичност и изтъняване стените на влагалището. Появява се вагинална сухота, често съпроводена от атрофия на влагалищната лигавица. Вследствие се появяват болезненост и дискомфорт при полов акт. Проблемите са налице при поне 40% от жените в менопауза, но едва около 25% от тях са проактивни и търсят адекватно решение. Това няма как да не се превърне в проблем и да не рефлектира върху интимните отношения с партньора.

Има менопаузални жени, при които сексуалното желание не се губи в такава степен. Те са сексуално активни, но често не получават удоволствие от секса. В основата обикновено стои неспособността да бъде достигнат оргазъм (аноргазмия). Проблемът е с психологически последици, защото води до емоционално затормозяване и дискомфорт.

Важно е да се има предвид, че върху либидото влияят и редица външни фактори. Примери за такива са напрегнат начин на живот, лошо хранене, консумация на алкохол и тютюнопушене, прием на определени медикаменти.

Но има една добра новина! Либидото през менопаузата може да се стимулира по естествен начин с комбиниран прием на Трибулус терестрис (Бабини зъби), L-аргинин, Мака и Женшен. Това са едни от най-мощните вещества от природен произход с отношение към сексуалните дисфункции и при мъже, и при жени. Те стимулират тонуса и еластичността на влагалищните мускули, повишават чувствителността на сетивата и доказано връщат и увеличават сексуалното желание и удоволствие.

Влагалищни и уринарни инфекции в периода на менопауза – още една последица от лигавичната атрофия

Изтъняването на влагалищната лигавица в менопаузалния период поради намалената пролиферация на епителните клетки понижава защитата на влагалището. Това създава предпоставка за упорити влагалищни и пикочни инфекции.

Вагиналните инфекции (вагинити) протичат с възпаление както на вагината, така и на вулвата (външната част на гениталиите).

Класическите симптоми, които подсказват за тях, са:

  • вагинален сърбеж и парене
  • болка и дискомфорт в интимната област
  • зачервяване, възпаление и подуване на вулвата
  • промяна в количеството, цвета и консистенцията на вагиналното течение
  • влагалищен секрет с неприятен мирис
  • болка и/или парене по време на уриниране или при полов контакт
  • вагинално кървене или зацапване

Уринарните инфекции през менопаузата обикновено са резултат от атрофични промени в уретрата и пикочния мехур.

Най-честите симптоми включват:

  • често и болезнено уриниране, съпроводено от парене
  • болка в хълбоците, корема или таза
  • неволно изпускане на урина (уринарна инконтиненция)
  • мътна и/или кървава урина
  • силна, неприятна миризма на урината
  • гадене и повръщане
  • повишена телесна температура

Загубата на еластичност на уретрата може да предизвика стресова инконтиненция – при физически усилия, кашлица или смях самопроизволно се отделя урина.

Търсенето на решение на уровагиналните проблеми от специалист не е повод за срам, а ключ към щастлив и пълноценен живот през менопаузата.

Комплексно решение на атрофия на кожа и лигавици при менопауза

Специалистите у нас препоръчват естествените фитоестрогени за забавяне на атрофичните промени на кожата и лигавиците през менопаузалния период. Това са доказано безвредни аналози на естрогените. Те се свързват селективно с естрогенните рецептори и стимулират тяхната активност, но не потискат производството на собствени естрогени в женския организъм. Възстановяват трайно хормоналния баланс и улесняват адаптацията на жените към менопаузалните промени.

За разлика от изкуствените аналози на половите хормони, фитоестрогените нямат опасни странични действия. Не влияят отрицателно върху теглото и фигурата. Могат да се приемат продължително време. Имат сигурен и научно доказан ефект.

Сподели: